Френска медия: България е пред водна криза 

Когато най-накрая водата дойде, тя трае само няколко часа и пенсионираният земеделски експерт трябва да избира между пълнене на бидони, пускане на пералнята или вземане на душ. 

"Проблемите датират отпреди 15 години, но всяка година ситуацията се влошава“, каза 69-годишен мъж пред AFP, цитирани от France24, предаде Фокус. 

"Тази година преминахме към режими още през юни“, добави тя. 

България, най-бедната страна в ЕС, има десетилетия стари тръбопроводи – някои от които са положени преди Втората световна война – докато кражбата на вода и лошото управление на ресурсите усилват последиците от изменението на климата. 

"Всяка втора капка се губи, преди да стигне до чешмата“, каза Емил Гачев, изследовател в Българската академия на науките. 

В средата на юли прекъсванията на водоснабдяването засегнаха над 156 000 души в страната с население от 6, 4 милиона души, която е най-лошият показател в ЕС по загуби във водоснабдителните мрежи. 

Системен проблем 

Гачев предупреждава, че България е опасно близо до трайна водна криза, като периодите на нормиране се удължават и все повече населени места са засегнати с удължаването на сухите сезони. 

През последните четири години пролетните валежи са били доста под средните за последните 25 години, а някои язовири са пълни само до една пета от капацитета си. 

"Селата с нарушено водоснабдяване са разпръснати из цяла България, което показва, че това е системен, а не изолиран проблем“, смята Гачев. 

Тази седмица комисия, създадена миналата година за справяне с влошаващата се ситуация, препоръча създаването на национален фонд за модернизиране на инфраструктурата, наред с други мерки. 

Прекъсванията на водоснабдяването биха могли да увеличат политическата стабилност в балканската държава, която е преживяла седем избори за три години - последните през октомври 2024 г. 

Миналото лято жителите на Горна Студена блокираха главния път, свързващ два съседни региона, в знак на протест. 

Тази година селото, разположено на около 30 километра от Дунав в плодородна равнина, е в извънредно положение от края на юни. 

Водата се разпределя според зоните и часовете, но някои къщи могат да останат без вода повече от два дни. 

Подобна е ситуацията и в двете съседни села в региона, където има поговорка: "Имаме вода под краката си, но умираме от жажда“. 

"Не искаме басейн“ 

"Не искаме басейн, а просто нормален живот“, каза Цонева, бивш агроном в местната земеделска кооперация, а сега отглежда кокошки и царевица. 

Населението на Горна Студена е намаляло от над 2000 през 60-те години на миналия век до около 200, като по-голямата част от тях са пенсионери. 

Клиника, аптека, училище и детска градина са затворени. 

В наши дни 52-годишният кмет Пламен Иванов обикаля селото и разлепва графиците за разпределение на водата, докато телефонът му не спира да звъни. 

"Тази система за нормиране трябва да се промени; тя вече не работи“, каза Иванов пред АФП в климатизирания си офис. 

Иванов обяснява, че ситуацията поражда напрежение, като различните части на селото получават различни количества вода. 

Недалеч от кметството, жителка, която се представи само като Нивяна, бавно излиза от къщата си с кофа в ръка. 

Тя има късмет: един от сините резервоари, инсталирани от властите, е точно пред вратата ѝ. 

"Исках да си изпера дрехите“, каза 83-годишната жена, свеждайки поглед. "Но водата свърши, преди да успея да довърша. “